Крахът на световните па­зари може да означава на­чало на втора, решаваща фаза на световната криза, започнала през 2008 г. Ако това наистина е така, ние влизаме в период на разпад на съществуващата световна финансова система, а значи и на целия световен ред. В тези условия Русия не тряб­ва да се стряска, тя трябва да продължава да работи за из­граждане на новото светов­но устройство. Падането на цените на суровините и акциите на всички световни пазари тече вече седмици и предизвиква закономерния въпрос: какво е това – просто нагласяване или преход към нова фаза на кризата? След световната криза от 2008 г. нито един от породи­лите я проблеми не беше ре­шен: преди всичко САЩ се отказаха да направят рефор­ма в МВФ, която би нама­лила ролята на долара като световна валута. Щатите пуснаха печатницата за банкноти и за няколко години на­пълниха икономиката с ев­тини пари – след тях, само, че в по-малък обем, това на­правиха и другите страни от „Голямата седморка”. Китай растеше и дърпа­ше след себе си световната икономика, но като цяло ръстът на БВП в развитите страни не се увеличаваше. Балонът на виртуалните ценни книжа, значително превишаващи по стойност обема на световния БВП, си остана. На всички беше ясно, че световната иконо­мика беше извадена от кри­зата с помощта на терапия и машинации, при положение, че й трябваше поне сериозна хирургична намеса, че и ця­лостно кръвопреливане. Тоест, втората вълна на кризата беше отсрочена, ед­новременно програмирана с много по-разрушителен ха­рактер, включително и зато­ва, че за да се спасява дола­рът като световна резервна валута (което е принципно важно за силите, налагащи глобализация) чрез пускане­то на печатницата, няма да бъде вече възможно. Въпро­сът само беше кога ще дойде втората вълна. Това, което наблюдаваме сега, много прилича на нейното начало. Ако това е така – което ще стане ясно през близ­ките месец-два, – то светът ще влезе във фаза на рязко изостряне на обстановката. Защото тези, които държат „банката”, ще спират втора­та вълна вече с абсолютно неикономически средства – защото икономически вече не са им останали и защото залозите в играта са извън­редно високи. Залогът е запазването на атлантическото господство чиито най-важни части са контролът над светов­ните финанси и цялата по­литика на глобализация по англосаксонски. При тези условия нищо, включително и нови войни, няма да спре губещия сили хегемон. Колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, положението на Русия в тази ситуация е несравни­мо по-добро, отколкото през 2008 г., когато дойде първа­та вълна на кризата, Първо, ръководството на страната и народът нямат вече илюзии, че това е обикновена криза и с времето световната ико­номика ще се „излекува” – всички виждат, че поведе­нието на САЩ и самият ход на събитията в световната икономика свидетелстват, че всички системни проблеми не са изчезнали, а само са се задълбочили. Значи и дума не може да става за никакво търсене на взаимно разбира­не със Запада, защото всич­ки разбират, че атлантиците ще се спасяват чрез удавяне­то на останалите. И това раз­биране е много ценно. Второ, геополитическият и финансов конфликт със Запада доведе до отслабване на зависимостта от световния капитал (не само чрез затварянето за Русия на западните фи­нансови пазари, но и чрез ускореното изплащане на руските задължения към за­падните банки) и разбира­нето на необходимостта от търсене на вътрешни източ­ници на икономически ръст. Да, осъзнаването на необ­ходимостта от опора върху собствените сили засега още не е доминиращо в Русия, но в случай че започне втората вълна на световна криза, този процес несъмнено ще се ускори. Което неизбежно ще доведе не само до усил­ване на и така започващата реиндустриализация и обно­вяване на инфраструктурата, но и до принципна промяна на кредитно-финансовата политика като цяло. Трето, Русия започна преориентиране както на търговските, така и на фи­нансовите си връзки със Запада, като ги насочва към Изтока и Юга. Разбираемо е, че в условията на „гло­бална буря” ще бъде тежко за всички и преди всичко за развиващите се страни, за чиято сметка Западът ще се опита да излезе от кризата. Само по себе си укрепване­то на връзките с незападния свят ще позволи на Русия да получи възможност за раз­витие на своите авангард­ни производства (напри­мер строителство на АЕЦ в страните от третия свят, което може да носи повече пари дори от търговията с оръжие). Четвърто, рязко ще се ускори процесът на преми­наване към разплащания в национални валути. Той и така набира сили, а в слу­чай на втора фаза на криза­та ще стане приоритетен. Става дума преди всичко за страните от БРИКС и ШОС, с които Москва има много общи, както реални, така и потенциални инфраструк­турни, промишлени и тър­говски проекти. Пето, Русия и Китай в ко­операция с различни неза­падни центрове несъмнено ще ускорят работата по съз­даването на алтернативна система на световните фи­нанси, първите елементи от които – банките на БРИКС и ШОС, а също така и Азиат­ската банка за инфраструк­турни инвестиции, вече се създават. Шесто, за година и поло­вина конфликт със Запада и война в Украйна, народът на Русия стигна до разби­рането, че светът е влязъл в епоха на глобална турбу­лентност и трансформация. Тоест, Русия на практика започва преди другите да свиква с неприятностите което ще бъде плюс по време на продължителната втора вълна от световната криза. Колко ще продължи и кога ще свърши световната кри­за, не знае никой, но неин резултат ще бъде фундамен­талната промяна на днеш­ното световно устройство както икономическо, така и геополитическо. САЩ и Западът ще загу­бят командните височини и ще бъдат принудени да ста­нат един от центровете на сила в многополюсния свят – военната и политическата мощ на атлантиците ще бъде подкопана и те на практика ще се откажат от идеята за глобализация. Ще бъде построена нова световна финансова систе­ма, основана върху балан­са на регионалните валути, които ще бъдат в обраще­ние в големите регионални блокове и които ще станат носещите конструкции на новото световно устройство (Европейски, Евразийски, начело с Русия, Тихооке­ански, начело с Китай, Се­верноамерикански, Араб­ско-мюсюлмански съюзи). Китай и Изтокът като цяло ще са в ролята на локомо­тив на новия икономически растеж. Русия ще развива Далечния изток и Сибир, продължавайки да събира около себе си европейските отломки от СССР. Колко войни и изпитания предстоят на света по пътя към това? Сега това не е ва­жно, трябва просто да раз­бираме, че Русия не може да не приеме това предизвика­телство. И няма право да не го спечели – защото ходът на историята върви в правилна посока и защото руснаци­те вече са научили нещо от собствените си грешки от недалечното минало.

Да...а... След което ще има повече водка на калпак, дълбоките руски души ще се изпълнят с алкохолни пари, ще полетят на крилете на опиянението си и ще отлетят от Земята, за да си почине и тя, и жителите й от войнстващият примитивизъм... :))))))

Войнствуващ примитивизъм.
Много добре казано.

Положението на Русия е трагично.

Само една забележка. Мисля, че без война няма да се разминем