Здравейте,
Този постинг ще ми е първият и исках да бъде интересен, пълен с неща, които ще останат завинаги някъде написани, напомняйки ми след време какво съм преживяла и как съм се чувствала!

Така, нека започна с това, че съм едно момиче на 21 години, което учи Биотехнологии и е пълно с желание за живот и емоции.

До преди няколко седмици честно казано не знам какво ми се случваше, но явно не бе достатъчно за мен и не ме караше да се чувствам, както сега, а именно изпълнена с енергия, живот, усмивки и позитивизъм.

Става дума най-вече за личния ми живот, за това какво искам от това, което изживявам, за това от какво имам нужда, за това от какво имат нужда хората около мен, за моето щастие и това на моите близки, за мен самата като личност.

Та, преди няколко седмици стана така, че като че ли се събудих от един сън и попаднах там, където трябва, а именно на мястото, от което съм имала нужда. Трябваше да продължа напред, не исках повече да се измъчвам, да измъчвам и човека до себе си, да се чувствам зле и да не знам какво става. Попринцип доста трудно споделям и не успявам да реша нещата веднага или мисля прекалено много и накрая се отказвам. Е, този път реших да съм точно аз тази решителната, да направя крачката в живота си, да спра да се тормозя, както и да спра да се залъгвам.

Признах си както на мен, така и на човека до мен какво изпитвам, от какво имам нужда, кое съм намерила и как ме кара да се чувствам добре. Беше една наистина доста трудна крачка в моя живот, но и изключително важна за мен! Като че ли ме направи по-силна, промени ме, а и не само тя, самото събуждане ме направи друга. Както казват всичките ми близки: "Усмихвам се вече". Явно това досега ми е липсвало и не съм го осъзнавала, или по-точно осъзнавала съм го, но не съм искала да си го призная. Мхм, най-накрая слабата аз успях да застана пред себе си и да си кажа нещата, да ги повярвам и да събера куража да продължа напред, да променя живота си и да го направя такъв, какъвто искам.

Мисля, че успях. Невероятно трудно бе всичко, но пък и толкова облекчаващо и повдигащо духа ми. Чувствам се првъвзходно. Намерих един прекрасен човек, който е до мен, който ме промени и ми показа пътя, който ме подкрепи независимо какво щеше да се случи, който ме изслушва и радва, който ми върна усмивката, която преди я нямаше, липсваше.  Пренесе ме на друг свят, в една приказка дори, осветли пътя ми, който бе тъмен доста време може би заради самата мен, но ако не бе той...Щастлива съм!

За съжаление в тази история има и наранени. И отново за съжаление това няма как да се промени и не би могло да бъде по друг начин, но все пак човек търси щастието, когато го намери, го иска и ако може го получава. От друга страна, когато не може да го даде, просто престава да се опитва и да се измъчва, защото измъчва и този до себе си. Както е казал един невероятен мъдрец, писател и философ (Волтер): "Търсещият щастие е като пияницата, който не може да уцели пътя, но знае, че има дом." За щастие смятам, че съм уцелила пътя и вървя по него. Не съжалявам за нищо на света. Чувствам се прекрасно и силно се надявам, че това ще продължи още доста дълго време.

Това е .. На кратко :) Има толкова много неща, които бих искала да напиша и ще го направя, но за сега, толкова!

Прекрасна вечер на всички!

щастието ти е под въпрос

Страхотно начало на един нов живот и на един нов блог!
Пожелавам ти да си все така усмихната и щастлива и човекът, който те е направил щастлива да те прави още по щастлива и весела :)

Благодаря за пожеланията, ще се стремя да бъда такава и да давам същото от себе си!

Толкова хубав постинг, че чак се отказах да тегля една майна на онзи анонимен мъдрец акащ коментари тук-там :) Ще следя блога ти с интерес. Продължавай все така да се усмихваш и да ни усмихваш :)

Благодаря за мнението и много се радвам, че съм накарала още някой да се усмихне!