Постинг
05.12.2011 16:06 -
Тук и Сега
От известо време се замислям кои неща всъщност могат да ме накарат да се усмихна и дали те ме караха да го направя преди и осъзнавах ли тяхното знаение за мен и моето душевно спокойствие.
В момента съм истински щастлива и даже често си мисля, че това няма да се задържи дълго и нещо ще се случи. Честно казано писнало ми е все така да си мисля и да насочвам нещата в негативната посока. Смятам, че е време да престана да се стремя всячески към лошия край или към нещастието.
Защо си повтарям непрекъснато и все трябва да очаквам най-лошото и да не се отдавам напълно на момента и на щастието? Защо мисля все какво ще се случи в бъдеще?
Някой бе казал, че няма вчера и утре, а има днес и сега. Да това е така и трябва да се чувствам по този начин, да съм тук и сега, да мисля за момента, да успея да го изживея напълно и да му се насладя както аз бих си искала.
Крайно време е да започна да го правя непрекъснато, а не само от време на време и да престана да се страхувам за предстоящото, както винаги за мен негативно продължение.. Е не... няма да стане, защото няма да е честно, защо да си го причинявам.
Когато ми е толкова хубаво, винаги минавам през такъв период, момент изпълнен с такива помисли, защото сякаш всичко е нереално и за кратко, а всъщност то е тук и сега и аз в стремежа си да мисля за продължението му, не успявам да го усетя в реалното време. Толкова е странно и в същото време нормално и ненормално.
За нещата, които ме карат да се усмихна исках да споделя. Те са толкова много и все по-често започвам да ги откривам. Преди не ги бях забелявала и не ми правиха впечатление. Защо ли? Не знам, може би съм била твърде заслепена, замислена и не щастлива, за да ги открия и усетя. Музиката ме кара да се чувствам невероятно. Преди също беше така, но напоследък я усещам по друг начин. Една прегръдка, дори и мъничка също ме усмихва. Едно добро утро, също. Понякога не успявах да усетя и забележа нещо такова, защото бях вглъбена в мисли и какво ли още не... Сега отново си имам неща, за които да мисля и неща, които да правя, но те определено минават през онези мънички моменти от деня, които ме карат да се наслаждавам на всичко. Една кратка разходка в компанията на любими хора също ме кара да е чувствам прекрасно и ме отпуска.
Трудностите и дразнещите неща ги преодолявам с усмивка и малка доза нерви. :)
Та, помислите си ги споделих сега.. трябва да ги има и да си ги чета често, за да си знам, че всичко ще е ок и, че ще съм щаслива не само днес, а и утре, както и, че това, което е днес, ще го усетя отново ... ДНЕС :)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 6
Архив